Формирането на фамилен терапевт изисква дълъг процес на обучение, самоизследване и трупане на опит. Системното обучение по фамилна терапия обикновено включва изучаване, осмисляне и пробване на терапевтичните методи на основните школи, за да може терапевтът осъзнато да формира своя стил. Като всяко системно психотерапевтично обучение и това по фамилна терапия включва три основни компонента: теория, интегриране на личен и професионален опит (чрез лична терапия или участие в групи за личен опит), клинична практика под супервизия. Без баланс между тези три компонента не може да се говори за обучение по фамилна терапия.
Пионерите. Отговарящо на тези условия обучение започна да се провежда в България приблизително от 1989 г., отначалото от гост-обучители.
Така, една група от детски психиатри и детски клинични психолози, между които Златка Михова, Надя Полнарева, Димитър Терзиев, Светлана Бояджиева, беше обучена в периода 1989 – 1993 от екип на университета в Лунд, Швеция, с основни преподаватели проф. Мариане Цедерблад и Шел Хансон. Обучението се извърши по стандартите, приети от правителството на Швеция. 12 от тези професионалисти получиха дипломи за фамилни терапевти.
Друга група, членовете на която дотогава са работили като групови терапевти, между които Тома Томов, Давид Иерохам, Румен Георгиев, Женя Георгиева, още от 1981 г. започват контакти с един от пионерите на фамилната терапия в Европа – д-р Джордж Василиу, тогава директор на Атинския институт “Антропос”. По-късно това обучение включва и системна фамилна терапия.
„Втората вълна”. Представители и на двете групи, получили първи системно обучение по фамилна терапия, стартират собствени програми за обучение на фамилни терапевти.
Румен и Женя Георгиеви през 1994 г. основават тренинг-институт „Психотерапевтичен институт за социална екология на личността” (ПИСЕЛ) и започват обучителна програма по фамилна терапия, супервизирана от Атинския институт “Антропос”. Тя включва 4-годишно обучение, отговарящо на стандартите на Европейската асоциация по фамилна терапия (EFTA). Специфично за нея е креативното комбиниране на елементи на арттерапия, психодрама, Ериксонианска хипноза при фамилна терапия на семейства и брачна терапия на двойки. Първите випускници на програмата стават преподаватели в същия институт.
През 1994 г. Златка Михова договаря сътрудничество с Института по фамилна терапия в Лондон със спонсорството на Британски съвет – София и заедно с тогавашния тренинг-директор на ИФТ-Лондон Сара Барат развива 4-годишно обучение по фамилна терапия под формата на магистърска програма в Нов български университет. Тя отговаря на стандартите за обучение на Европейската асоциация по фамилна терапия (EFTA) и за пръв път въвежда обучението чрез супервизия „на живо”. Известни фамилни терапевти като Том Андерсен, Дейвид Кемпбъл, Айя Асен и др. допринасят за обучението. От първите два випуска 12 професионалиста завършват с дипломи и от ИФТ-Лондон и от НБУ и част от тях започват да преподават в същата програма, други като Георги Антонов развиват собствено обучение.
Съвременно състояние. В момента в България има три института, чиито обучителни програми по фамилна терапия отговарят на стандартите на БАФТ и ЕФТА : ПИСЕЛ, ръководен от Женя и Румен Георгиеви, Институт по фамилна терапия – България, ръководен от Златка Михова и Институт по психодрама, индивидуална и групова терапия „Бернхард Ахтенберг”, ръководен от Георги Антонов. Те имат своите специфики, което създава разнообразие и предлага избор на желаещите да се обучават. Така, програмата на ПИСЕЛ съдържа голям дял лично развитие и интегрира арт-терапия и психодрама, но има по-малък дял работа под супервизия, която е индиректна. ИФТ-България и ИПИГТ „Бернхард Ахтенберг” се придържат към стандартите на БАФТ и ЕФТА по-стриктно, като предлагат обучение чрез клинична работа под супервизия „на живо”. ИФТ-България, който наследява и развива обучителната програма от НБУ, залага най-много на клинична работа под супервизия, започваща още от втората година на обучението, а ИПИГТ има по-дълго въвеждащо обучение, което интегрира креативно психодрама и други невербални методи. Съществуват и известни различия в методите на фамилна терапия, върху които всяка от програмите се фокусира.
Професионално сдружение. През 1998 г. беше създадена Българската асоциация по фамилна терапия (БАФТ). Тя е професионално сдружение, което утвърждава и следи за спазването на стандартите за обучение и практикуване на фамилна терапия. В момента има 41 членове, от които 28 са сертифицирани фамилни терапевти, а останалите 13 са завършили обучението си в първата степен – семейно консултиране. БАФТ е национална организация, в нея членуват хора от цялата страна. Тя е колективен член на Българската асоциация по психотерапия и психологическо консултиране и на Европейската асоциация по фамилна терапия, което означава, че нейните стандарти са съобразени със стандартите на тези две организации.