Жак Лакан, роден на 13-ти април 1901 година в Париж е известен френски психоаналитик, който впоследствие създава своя собствена школа. Нещата, с които той е известен е, че интегрира психоанализата с лингивстиката, преформулира фройдовия Едипов комплекс, въвежда нова топика на психизма и изгражда теория и предполагаем път за лечението на психозите.

Това, с което Лакан също е известен е въвеждането на „кратката сесия”. По принцип е прието една психоаналитична среща да продължи около петдесет минути. Лакан, обаче решава да експериментира и въвежда гъвкаво време на сесиите, което не се определя от часовника на стената, а от речта на анализанта. Сесиите на Лакан понякога продължават двадесет, петнадесет, дори пет минути. Друг път могат да се удължат до към час и нещо. Известен е следният пример, който не съм сигурен дали е реален или измислица: анализантът пристига в кабинета на лаканианския псхоаналитик и вместо да каже „здравейте” се обърква и казва „довиждане”, което е грешка на езика и като такава е много важен индикатор за процеса и съответно аналитикът го изпраща веднага към изхода. Съществуват и други митове покрай Лакан като например това, че е канил своя бръснар да го подстригва и бръсне докато работи с пациенти. „Кратките сесии” са били голям трън в очите на Международната психоаналитична асоциация. Стига се до там, че за да придобият акредитираност на  френските аналитици е поставено условието да изключат Лакан. В крайна сметка, обаче той успява да създаде своя собствена школа и днес, заедно с Клайнианството са двете модалности, изместили ортодоксалния Фройдизъм.

Какъв е засмисълът зад кратките сесии? За да разберем това, трябва да кажем първо, че за Лакан от първостепенно значение е езика. Човек е говорещо същество и езика е това, което ни структурира и формира като личности. Лакан не гледа на несъзнаваното като на котел от врящи неизразени емоции, за него несъзнаваното е структурирано като език, една голяма структура, матрица от думи (Лакан ги нарича „означаващи”), навързани по между си по асоциативен път. Според него невротичните симптоми, проблеми и поведения са нещо като „блокирана реч”, думи, които човек не е могъл да изрази чрез езика и затова ги изразява по един метафоричен начин. Следователно целта на лаканианската психоанализа не е нищо друго освен да изразиш истината за себе си, за своето минало, за травматизмите и желанията си чрез думи, чрез езика.

В този ред на мисли Лакан е забелязал, че когато анализантът започне да говори, понякога без значение от това, че се намира по средата на сесията той може да изкаже нещо, което е много важно и ценно, да се получи разкритие. Тогава всичко друго, което той би казал след това до края на петдесетте минути би било просто запълване на времето с „празна” реч. Спирайки сеанса в момента на прозрение, аналитикът поставя ударение върху казаното като важно и значимо и позволява на пациента да мисли върху него и след края на сесията до следващата среща. Понякога сесиите биват удължавани и това също има своите цели. Много често, заради съпротивите на пациента, когато той знае че има петдесет минути е склонен да запълни тези петдесет минути с празна и незначителна реч и така да избегне несъзнавано важните теми. Обобщено може да се каже, че Лакан оставя речта, говоренето да управляват аналитичния сетинг.

Развитието на речта и езика е това, което ни отличава от животните. Благодарение на него имаме съзнание, можем да мислим, да помним, да решаваме проблеми и да взимаме решения. Говоренето е и основният метод на психотерапията, била тя психоаналитична или не. Следователно езикът е нещо, което не можем да пренебрегнем.

Автор: Иван Алексиев

Специални благодарности на д-р Маркъс Паунд, който направи Лакан малко по-разбираем: LACAN BY MARCUS POUND