Учените са установили, че човек спи през една трета от живота си. Събрано във времето, това са около 2100 дена. За сънища обикновено се смятат серията от образи, чувства, звуци и цветове, които се появяват, когато организмът спи. Сънят се характеризира със забавяне на някои дейности на тялото – намаляват моторните функции, отслабва реакцията към външни стимули. Пет минути след края на съня човек забравя 50 % от съдържанието му, а след десет минути забравя 90 %.
Човек винаги е бил привлечен от непознатото, неизвестното и необяснимото. Това е нещото, което го е накарало да излезе от пещерата и да тръгне да изследва света. Защото, изследвайки и опознавайки света, той е опознавал себе си и е търсил отговора на знаменитите четири екзистенциални въпроса – кой съм аз, какво мога, какво искам и как мога да служа.
Сънищата са феномен, върху който ние нямаме контрол, нямаме влияние и власт, затова те винаги са били обект на особен интерес. Често биват възприемани като нещо свръхестествено и мистично, приписват им се пророчески качества.
Столетия наред сънищата са използвани за гадаене, бабите са умеели да правят предсказания. И до ден днешен сред народите са разпространени подробни съновници, в които всеки образ означава нещо конкретно. Според психолога Катерина Павурджиева от аналитична гледна точка тези гадания не звучат сериозно.
“Сънищата са пътят към пещерата вътре в нас. Тази пещера е онова, което ние наричаме несъзнавано. Швейцарският психолог и психиатър Карл Юнг е посветил целия си творчески път на изследване на психичното несъзнавано. Има едно много хубаво определение за несъзнаваното. Погледнете вечер небето. Звездите, които блещукат, са онези отрязъци от съзнанието, които ние вече сме осъзнали. Всичко останало, онова тъмното и необятното е нашето несъзнавано, ние сме потопени в него. Целта ни е да направим небето колкото се може по-светло и блестящо”, обяснява Катерина.
“Сънят е посредник, който довежда посланията в нашия съзнаван свят. Той използва всички образи, които съхраняваме “на склад” в психичното ни поле и ги избира на неслучаен принцип, за да може да достигне до нас и да ни накара да обърнем внимание на символното му съдържание и неговия закодиран смисъл.
Несъзнаваното е като непознат дух вътре в нас, който търси преводачи и посланици, по които да ни изпрати посланията. Ние сънуваме непрекъснато, няма човек, който да не сънува. Повечето хора не си спомнят или не обръщат внимание на сънищата си и запаметяват само нещо, което е много драматично и силно”, споделя още тайни за сънищата психоложката.
Сънищата имат двояка функция. От една страна,
те служат като “отходна тръба” – да изчистят съзнанието ни
от натрупалите се събития, паметови следи и всичко, което не ни трябва. При положение, че тялото ни има такива органични системи, е нормално и психиката ни да има нещо подобно.
Другата функция на сънищата е да свързват елементи от дълбинното и несъзнаваното с нашето съзнавано. “Сънищата са пълни с послания. Важното е хората да изострят чувствителността, наблюдателността си, за да се научат да правят по-дълбока връзка със себе си, за да се разбират по-добре. За да бъдат по-лесно осъзнати и разбрани, за сънищата са създадени определи образи, наречени “архетипи” (вечни образи). Създал ги е самият Юнг.
Например, когато кажем “майка”, всеки знае и има своя представа за какъв образ става дума. Образите на майката обаче са различни за отделния човек и в разкриването и осъзнаването им се състои умелият анализ, разказва още Катерина Павурджиева. Невинния (глупака), сирака, войника, грижовника, търсача, разрушителя, любовника, твореца, магьосника, мъдреца и шута – изрежда тя още архетипни образи. “В нашето психично поле малко или много присъстват много от тези образи – възприели сме ги от околните или пък са роля, която сами сме си наложили. Това са образи, в които ние слагаме свои конкретни съдържания, характеризиращи се с определена важност.”
Като сънуваме и осъзнаваме посланията на сънищата ни, ние се освобождаваме от тиранията на неразбраните ни постъпки. Много пъти хората се опитват да разберат защо са направили дадено нещо, но нямат логичен отговор. “Когато правим неща, за които нямаме идея защо ги правим, сънищата могат да ни помогнат много. Те ни дават материал, чрез който да разберем дълбинните корени на поведението ни”, разкрива Катерина.
Според психолозите и психиатрите не винаги кошмарите са нещо толкова лошо,
колкото сме свикнали да приемаме. Те се появяват когато посланието от несъзнаваното много държи да бъде чуто и разбрано, и понеже в обикновените сънища човек не му обръща внимание, то засилва енергията си и се появява като кошмар. Повторяемостта на даден сън означава, че има някаква ситуация, която не е преработена. Тя иска да бъде разрешена и докато това не се случи, продължава да напомня за себе си.
Сънищата могат да бъдат и пророчески – в смисъл на предупредителни, синхронични и предсказателни. Те могат да ни казват неща, които в актуалния момент, в който сме ги сънували, да ни се струва, че нямат нищо общо с нас, но след време да се случат.
“Важно е да се знае още, че сънищата са много близки с елементите и състоянието на човек в състояние на медитация. При последната имаме активно и насочено довеждане на мозъка до състояние на полусън. Това е т.нар. “алфа ритъм” на вълните на мозъка. Като се забавя дихателният ритъм и се спазват определeни правила и медитативни техники, човек може да “доведе” мозъка си до алфа ритъм състояние. Медитирайки, човек също може да се свърже с образи и преживявания, които да бъдат подобни на тези на съня и да имат подобен ефект и значение”, обяснява Катерина Павурджиева, която освен с психоанализа се занимава и с йога и медитация.
Разкривайки чудния свят на сънищата, ние разкриваме себе си, а когато процесите на себепознание и себеразбиране се случват, човек започва да се чувства много по-балансиран и структуриран. Той вече не е толкова невротичен, уплашен и комплексиран, не е толкова спънат в изявата си. Засилва се проявата на творческите енергии, способности и заложби, себеизявата и себереализацията, а оттам и усещането за лична стойност и щастие.
Весела КЪНЧЕВА, сн. личен архив
